„ЗАХОЧЕШЬ”
Николай Константинович Рёрих (1874-1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДА ПОИСКАШ
Като знак на победата, мило
мое момче, дреха
цветна ти не обличай.
Победата беше, а боят ще бъде.
Не могат да те победят.
Но ще излязат да се бият с теб.
Твоя минал живот проумявайки,
колко блестящи победи,
колко горестни знаци аз виждам.
Но победата ти е отсъдена,
ако победа
поискаш.
Ударения
ДА ПОИСКАШ
Като зна́к на побе́дата, ми́ло
мо́е момче́, дре́ха
цве́тна ти не обли́чай.
Побе́дата бе́ше, а бо́ят ште бъ́де.
Не мо́гат да те победя́т.
Но ште изля́зат да се би́ят с те́б.
Тво́я ми́нал живо́т проумя́вайки,
ко́лко блестя́шти побе́ди,
ко́лко го́рестни зна́ци аз ви́ждам.
Но побе́дата ти е отсъ́дена,
ако побе́да
пои́скаш.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Рёрих
ЗАХОЧЕШЬ
В знак победы, милый
мой мальчик, платье
цветное ты не надень.
Победа была, а бой будет.
Не смогут тебя победить.
Но выйдут биться с тобою.
Твою прошлую жизнь прозревая,
сколько блестящих побед
и много горестных знаков я вижу.
Но победа тебе суждена,
если победу
захочешь.
1917 г.
---------------
Руският художник, поет, писател, археолог, обществен деец, философ и просветител Николай Рьорих (Николай Константинович Рёрих) е роден на 27 септември/9 октомври 1874 г. в Санкт Петербург. Завършва Петербургската художествена академия (1897 г.) и юридическия факултет на Петербургския университет (1898 г.). Преподава в Петербургския археологически институт (1897-1903 г.), директор е на школата към Императорското общество за поощрение на художествените изкуства (1906-1918 г.), провежда десетки археологически разкопки и участва в далечни експедиции, работи като драматург, декоратор, сценограф и изкуствовед, занимава се с литература, история, фолклор и митология. Рисува близо 7000 живописни платна, има ескизи, фрески, мозайки и монументална живопис в редица църковни обители, участва в международни изложби, негови картини са изложени в световни галерии по целия свят. Член е на Руското археологическо общество (1892 г.), академик е към Руската академия на художествата (1909 г.), ръководи художественото обединение „Мир искусства” (от 1910 г.). След 1917 г. живее и работи във Финландия, Швеция, Англия, САЩ, Индия. Автор е на т.нар. Пакт Рьорих за охрана на историческите паметници, приет през 1935 г. от закона на САЩ и на страните-членки на Панамериканския съюз, основава културно-просветни организации и музеи, реализира мащабни културни проекти, основател е на международните културни движения „Мир через культуру” и „Знамя Мира”, на института за хималайски изследвания „Урусвати” и др. На няколко пъти е номиниран за Нобелова награда. Автор е на две стихосбирки и над 30 книги с проза, научни изследвания, пътеписи, културознание и езотерика. Умира на 13 декември 1947 г. в гр. Нагар, щат Хамчал Прадеш в Индия.